1 Летописи 29
Последни слова на Давид
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.
2 И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.
3 При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,
4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,
5 златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?
6 Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно;
7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
8 А у които се намериха скъпоценни камъни – и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.
9 Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израил.
11 Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.
12 Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.
13 И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.
14 Но кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.
15 Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.
17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.
18 Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;
19 и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.
20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.
21 А на следващия ден пожертваха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;
22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар и го помазаха на Господа за управител, а Садок за свещеник.
23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.
24 Също и всички първенци, и силните мъже, още и всички синове на цар Давид се покориха на цар Соломон.
25 И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израил и му даде такова царско величие, каквото никой цар не беше имал преди него в Израил.
26 Така Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израил.
27 Времето, през което царува̀ над Израил, беше четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три в Йерусалим.
28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.
29 А делата на цар Давид, първите и последните, са записани в Книгата на ясновидеца Самуил, в Книгата на пророка Натан и в Книгата на ясновидеца Гад
30 с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израил и над всичките царства на околните страни.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.