• Търсене

  • Избери Превод


1 Солунци 2

Дейността на апостола в Солун

Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

10 Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

15 които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом[1]), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 Защото вие сте наша слава и радост.

Бележки:

  1. 2:17 От гр. със сърце.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *