1 Царе 2
Молитвата на Анна
1 Тогава Анна се помоли:
Развесели се сърцето ми в Господа;
въздигна се рогът ми чрез Господа;
разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
защото се развеселих в спасението Ти.
2 Няма друг свят, какъвто е Господ;
защото няма друг освен Теб,
нито канара като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите горделиво;
да не излезе високомерие от устата ви;
защото Господ е Бог на знание
и от Него се претеглят делата.
4 Лъковете на силните се строшиха;
а немощните се препасаха със сила.
5 Ситите се пазариха да получат хляб;
а гладните престанаха да гладуват.
Дори и неплодната роди седем,
а многодетната изнемощя.
6 Господ умъртвява и съживява;
сваля в ада[1] и извежда.
7 Господ осиромашава човека и Той го обогатява.
Смирява човека и го въздига.
8 Въздига бедния от пръстта
и възвисява сиромаха от бунището,
за да ги постави да седнат между князете
и да наследят славен престол.
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.
9 Ще пази стъпките на светиите Си;
а нечестивите ще погинат в тъмнината;
понеже със сила няма да надделее човек.
10 Противниците на Господа ще бъдат сломени,
ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята
и ще даде сила на царя Си,
ще въздигне рога на помазаника Си.
Служението на Самуил пред Господа
11 Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.
12 А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават Господа.
13 Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка
14 и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.
15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.
16 И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.
17 Така грехът на тези младежи беше много голям пред Господа; защото хората се отвращаваха от Господнята жертва.
18 А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.
19 Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те се върнаха у дома си.
21 И Господ посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
22 А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
23 Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.
24 Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате Господния народ да стават престъпници.
25 Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него[2]. Но ако някой съгреши пред Господа, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на хората.
Съдбата на дома на Илий
27 Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом?
28 И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните?
29 Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?
30 Затова Господ, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.
31 Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.
32 И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение[3]; и няма да има старец в дома ти довека.
33 А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст.
34 Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата.
35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
36 А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
Бележки:
- 2:6 Евр. шеол, т.е. мястото на умрелите.
- 2:25 Или: Бог ще го съди.
- 2:32 Или: противник.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.