2 Коринтяни 1
Благодарност към Бога
1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.
6 Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;
9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.
Отлагане на посещението в Коринт
12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате
14 (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен,
16 като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,
19 защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“;
20 понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас.
21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
Бележки:
- 1:8 От гр. бреме.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Аудио запис на Новия Завет от Библия, Ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
Recording of Bulgarian New Testament, Revised Edition ℗ Hosanna, 2018