2 Летописи 6
Молитвата на Соломон
1 Тогава Соломон говорѝ: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
3 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
4 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:
5 От деня, когато изведох народа Си от Египетската земя, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на народа Ми Израил;
6 а избрах Йерусалим, за да се настани там името Ми, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил;
7 и в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог.
8 Но Господ каза на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
9 Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе от чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
10 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ; и като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, според както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог.
11 И там сложих ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с израилтяните.
12 Тогава Соломон застана пред Господния жертвеник, пред цялото Израилево общество и простря ръцете си.
13 (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил сред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество.) И така, той простря ръцете си към небето и каза:
14 Господи, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
15 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! – това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.
16 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.
17 И така, сега, Господи, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид.
18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; а колко по-малко този дом, който построих!
19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, Господи, Боже мой, така че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,
20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към този дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
21 Слушай молбите на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Слушай Ти от местообиталището Си от небето и като слушаш, бъди милостив.
22 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде и се закълне пред жертвеника Ти в Твоя дом,
23 тогава Ти послушай от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконника, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.
24 Ако народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, и се обърнат, и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като се помолят пред Тебе в Твоя дом,
25 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им.
26 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се отвърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си.
28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци и гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им – ако се появи между тях каква да е язва или каква да е болест,
29 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от когото и да било човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,
30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си и прости, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на човешкия род),
31 за да се боят от Тебе, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
32 А за чужденеца, който още не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца – когато дойдат и се помолят в Твоя дом,
33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички племена на света и да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.
34 Ако народът Ти излезе на бой против неприятелите си, където би го пратил Ти, и Ти се помоли, като се обърне към този град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,
35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им и защити правото им.
36 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя, далечна или близка,
37 и дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята, където са пленени, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, където са пленени, където са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,
39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и молбата им, защити правото им и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе.
40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти и внимателни ушите Ти към молитвата, която се принася на това място.
41 И така, стани сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение и светиите Ти нека се веселят в блага.
42 Господи Боже, недей отблъсква лицето на помазаника Си; помни милостите, които Си показал към слугата Си Давид.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.