Амос 8

Дойде краят на народа Ми Израил.
Занапред няма вече да ги щадя.
³ И в онзи ден, казва Господ Йехова,
храмовите песни ще се превърнат във вой,
защото труповете ще бъдат много;
навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.
⁴ Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните
и бихте погубвали сиромасите на тази земя,
⁵ като казвате: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито,
и съботата, за да изложим на продан пшеница,
като смалим ефата, уголемим сикъла
и мамим с лъжливи везни? –
⁶ За да купим сиромасите с пари
и бедния за един чифт обувки,
и да продадем отсевките на пшеницата?
⁷ Господ се закле в онзи, с когото Яков се слави, като каза:
Наистина няма никога да забравя което и да било от делата им.
⁸ Няма ли да се поклати земята за това
и всеки, който живее на нея, да жалее?
Така! И тя цяла да се издига като Нил,
ще се развълнува и спада пак като Египетската река.
⁹ В онзи ден, казва Господ Йехова,
ще направя да залезе слънцето на пладне
и ще помрача земята посред бял ден.
¹⁰ Ще обърна пируванията ви в жалеене
и всичките ви песни – в плач;
ще сложа вретище на всички кръстове
и плешивост на всяка глава;
и ще причиня жалеене, като за единороден син,
и краят му ще бъде като ден на горчивина.
¹¹ Ето, идат дни, казва Господ Йехова,
когато ще изпратя глад на земята –
не глад за хляб, нито жажда за вода,
а за слушане на думите Господни.
¹² Те ще се скитат от море до море
да търсят словото Господне
и ще обикалят от север до изток,
но няма да го намерят.
¹³ В онзи ден красивите девици
и юношите ще примират от жажда.
¹⁴ Онези, които се кълнат с престъплението на Самария,
като казват: Твоят Бог живее, Дане!
И пътят за Вирсавее живее! –
те ще паднат и никога няма да станат вече.