Битие 18

Бог обещава на Авраам син

¹ След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

² Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:

³ Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

⁴ Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.

⁵ И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.

⁶ Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

⁷ А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

⁸ После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

⁹ Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.

¹⁰ И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

¹¹ А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

¹² И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение^[1], като и господарят ми е стар?

¹³ А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

¹⁴ Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.

¹⁵ Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.

Гибелта на Содом и Гомор

¹⁶ Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

¹⁷ И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

¹⁸ тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?

¹⁹ Защото съм го избрал^[2], за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.

²⁰ И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,

²¹ ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

²² Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

²³ И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?

²⁴ Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?

²⁵ Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?

²⁶ Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

²⁷ А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

²⁸ може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

²⁹ А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

³⁰ А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

³¹ А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

³² Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

³³ След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.