Битие 2

¹ Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.

² И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.

³ И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

⁴ Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

⁵ А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

⁶ а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

⁷ И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Адам и Ева в Едемската градина

⁸ И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

⁹ Господ Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.

¹⁰ И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.

¹¹ Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.

¹² И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.

¹³ Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

¹⁴ Името на третата река е Тигър^[a]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

¹⁵ И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

¹⁶ Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,

¹⁷ но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

¹⁸ И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

¹⁹ И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.

²⁰ Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

²¹ Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.

²² И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

²³ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена^[b], защото беше взета от Мъжа^[c].

²⁴ Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.

²⁵ А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.