Битие 29
Яков в дома на Лаван
1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.
Потомството на Яков
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.
32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2].
34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3].
35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда.
Бележки:
- 29:32Т.е. ето син.
- 29:33Т.е. послушание.
- 29:34Т.е. съединение.
- 29:35Т.е. славословие.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.