Деяния 19

Павел в Ефес

¹ А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.

² И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.

³ И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.

⁴ А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.

⁵ И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.

⁶ И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

⁷ А те всички бяха около дванадесет мъже.

⁸ И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.

⁹ А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.

¹⁰ И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.

Синовете на Скева

¹¹ При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;

¹² дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.

¹³ А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.

¹⁴ И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

¹⁵ Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?

¹⁶ И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.

¹⁷ И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.

¹⁸ И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.

¹⁹ Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.

²⁰ Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.

Размириците в Ефес

²¹ И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²² И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.

²³ А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.

²⁴ Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,

²⁵ като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.

²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.

²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.

²⁸ Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!

²⁹ И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.

³⁰ А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

³¹ Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

³² И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³³ А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.

³⁴ Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!

³⁵ Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?

³⁶ И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.

³⁷ Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁸ И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.

³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното^[1]събрание.

⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.

⁴¹ И като каза това, разпусна събранието.