Деяния 22

Защитното слово на Павел

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

² (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

³ Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

⁴ и гонех до смърт последователите на това учение^[1], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

⁵ както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

⁶ И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

⁷ И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

⁸ А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁹ А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

¹⁰ И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

¹² И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

¹³ дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

¹⁴ А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

¹⁵ защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁷ И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

¹⁸ и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

¹⁹ А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

²¹ Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Разговор с римския военачалник

²² До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

²³ И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин^[2]!

²⁷ Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

²⁹ Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Павел пред Синедриона

³⁰ На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.