Еклисиаст 6
Суетата на честолюбието и желанията
1 Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
2 човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
3 Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
7 Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек[1],
не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
и то е тежко върху хората:
2 човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
3 Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
7 Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек[1],
не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
Бележки:
- 6:10 Или: Адам – Червеникав; т.е. направен от червена пръст.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.