Евреи 10

Превъзходството на Христовата жертва

¹ Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.

² В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

³ Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.

⁴ Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.

⁵ Затова Христос, като влиза в света, казва:

⁸ Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона),

⁹ после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰ С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога

¹³ и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

¹⁵ А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:

¹⁶ „Ето завета, който ще сключа с тях

¹⁷ „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“

¹⁸ А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.

Новият път на вярата

¹⁹ И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището

²⁰ през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,

²¹ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест^[1], и с тяло, измито в чиста вода;

²³ нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

²⁴ и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

Опасност от отстъпничество

²⁶ Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.

²⁸ Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

²⁹ тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“

³¹ Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Наставления за постоянство и търпение

³² Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³ кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁹ Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.