Евреи 5

¹ Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

² такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ;

³ и затова е длъжен да принася жертва за греховете както за народа, така и за себе си.

⁴ А както никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както беше Аарон,

⁵ така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал:

⁶ както и на друго място казва:

⁷ По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си,

⁸ макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

⁹ и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,

¹⁰ наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.

Наставления за постоянство в Христовото учение

¹¹ Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви^[1] в слушане.

¹² Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.

¹³ Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен;

¹⁴ а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.