Галатяни 2
Апостолският събор
1 Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2 А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.
4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят –
5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7 а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните
8 (защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.
Петър и Павел в Антиохия
11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил.
12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.
17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Аудио запис на Новия Завет от Библия, Ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
Recording of Bulgarian New Testament, Revised Edition ℗ Hosanna, 2018