• Търсене

  • Избери Превод


Йеремия 10

За идолопоклонството и истинското богопочитание

1 Слушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

Така казва Господ:

Не учете пътя на народите
и не се плашете от небесните знамения
поради това, че народите се плашат от тях.
Защото обичаите на племената са суетни;
понеже само дърво е това, което секат от гората –
нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;
украсяват го със сребро и злато,
закрепват го с гвоздеи и чукове,
за да не се клати;
те стоят прави като плашило в бостан,
но не говорят;
трябва да се носят,
защото не могат да ходят.
Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло,
нито им е възможно да докарат някакво добро.
Няма подобен на Тебе, Господи!
Велик си и велико е името Ти в сила.
Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите?
Защото на Тебе се пада това,
понеже между всички мъдри на народите
и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.
Но всички онези са безумни и глупави;
суетно е учението им; то е само дърво.
Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис
и злато – от Офир[1],
изделие на художник и на златарски ръце –
синьо и мораво за облеклото им,
всецяло изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог,
живият Бог и вечният Цар;
от Неговия гняв земята се тресе
и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11 (Така ще им кажете:
Онези богове, които не са направили небето и земята –
да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
12 Той направи земята със силата Си,
утвърди света с мъдростта Си
и разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят,
и Той издига па̀ри от краищата на земята;
прави светкавици за дъжда
и изважда вятър от съкровищата Си.
14 Всеки човек е твърде несмислен, за да знае;
всеки златар се посрамва от кумира си,
защото лятото от него е лъжа,
в което няма дихание.
15 Суета са те, дело на заблуда;
във времето на наказанието им те ще загинат.
16 Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях,
защото Той е Създател на всичко;
Израил е племето, което е наследството Му;
Господ на Силите е името Му.
17 Събери от земята стоката си,
ти, която живееш в крепостта.
18 Защото така казва Господ:
Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка
жителите на тази страна
и ще ги утесня, за да почувстват злото.
19 Горко ми поради болката ми!
Раната ми е люта; но аз казах:
Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха;
синовете ми излязоха от мен и ги няма;
няма вече кой да разпъне шатъра ми
и да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите обезумяха
и не потърсиха Господа,
затова не са успявали
и всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! Шум! Ето, иде
и голям глъч от северната страна,
за да превърне Юдейските градове в пустиня,
жилище на чакали.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него;
не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка,
не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават,
и върху родовете, които не призовават Твоето име;
защото те изпоядоха Яков,
дори го погълнаха и го довършиха,
и опустошиха жилището му.

Бележки:

  1. 10:9 Евр. Уфаз.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *