Йеремия 11
Слово за нарушаването на Завета
1 Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза:
2 Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:
3 Така казва Господ, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет,
4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,
5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед,
както я изпълнявам днес.
Тогава отговорих: Амин, Господи!
6 И Господ ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте.
7 Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми.
8 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.
9 Господ ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители.
10 Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им.
11 Затова така казва Господ:
Ето, ще докарам зло върху тях,
от което няма да могат да избегнат;
и ще извикат към Мене,
но няма да ги послушам.
12 Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат
и ще извикат към боговете, на които кадят;
но те няма никак да ги спасят
по време на бедствието им.
13 Защото колкото е броят на градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо;
и колкото е числото на йерусалимските улици,
толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо –
жертвеници, за да кадите на Ваал.
14 Затова ти недей се моли за този народ,
нито възнасяй вик или молба за тях;
защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене
поради своето бедствие.
15 Какво право има любезната Ми в Моя дом,
като е блудствала с мнозина,
и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]?
Когато вършиш зло, тогава се веселиш.
16 Господ те нарече
вечнозелена маслина, красива, доброплодна;
но с шум на силно вълнение запали огън върху нея
и клоните ѝ се строшиха.
17 Защото Господ на Силите, Който те е насадил,
изрече зло против тебе
поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом
си избраха да извършат,
като Ме разгневиха с каденето си на Ваал.
18 Но Господ ми откри това и го познах;
и тогава Ти ми показа делата им.
19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане,
и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха:
Нека свалим дървото с плода му
и нека го отсечем от земята на живите,
за да не се помни вече името му.
20 Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно,
Който изпитваш вътрешностите и сърцето,
нека видя Твоето въздаяние върху тях!
Защото на Тебе поверих делото си.
21 Затова така казва Господ за анатотските мъже,
които искат да отнемат живота ти и казват:
Да не пророкуваш в името Господне,
да не би да умреш от ръцете ни, –
22 така казва Господ на Силите:
Ето, Аз ще ги накажа;
юношите ще измрат от меч,
синовете и дъщерите им ще измрат от глад
23 и няма да останат от тях;
защото ще докарам зло върху анатотските мъже
в годината, когато ги накажа.
Бележки:
- 11:15 Т.е. жертва.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.