Йоан 12
Помазването на Исус Христос във Витания
1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата[1], вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.
Тържественото влизане в Йерусалим
12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар!
14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде,
възседнал осле.“
16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.
17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.
Елините искат да видят Исус Христос
20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.
21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.
22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.
23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота[2] си, ще го изгуби; а който мрази живота[3] си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Исус Христос говори за Своята смърт
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.
29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.
30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?
35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.
37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза:
„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?
И мишцата Господня на кого се е открила?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:
40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
за да се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.
44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,
47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
Бележки:
- 12:6 От гр. торбичката или кутийката.
- 12:25 Букв. душата.
- 12:25 Букв. душата.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Аудио запис на Новия Завет от Библия, Ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
Recording of Bulgarian New Testament, Revised Edition ℗ Hosanna, 2018