Йов 9

² Наистина зная, че това е така,
но как ще се оправдае човек пред Бога?
³ Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
⁴ Мъдро сърце и мощна сила има Бог:
кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
⁵ Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
⁶ Той поклаща земята от мястото ѝ,
така че стълбовете ѝ треперят.
⁷ Той заповядва на слънцето и то не изгрява;
и слага под печат звездите.
⁸ Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
⁹ Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите,
и скритите пространства^[1] на юг.
¹⁰ Той върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса.
¹¹ Ето, минава край мен и не Го виждам;
преминава и не Го забелязвам;
¹² ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му каже: Какво правиш?
¹³ Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него!
¹⁴ Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
¹⁵ На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря,
а щях да помоля за милост от Съдията си.
¹⁶ Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
¹⁷ Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
¹⁸ Не ме оставя да си отдъхна,
а ме насища с горчивини.
¹⁹ Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той;
и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
²⁰ Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста;
ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
²¹ Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
бих презрял живота си.
²² Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
²³ Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
²⁴ Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите ѝ;
ако не, тогава кой е, който прави това?
²⁵ А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
²⁶ преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
²⁷ Ако кажа: Ще забравя оплакването си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
²⁸ В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
²⁹ нечестив ще се смятам;
и така – защо да се трудя напразно?
³⁰ Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
³¹ Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
³² Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря
и да дойдем заедно на съд.
³³ Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
³⁴ Нека оттегли от мене тоягата Си
и ужасът Му да не ме плаши.
³⁵ Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото в себе си не съм така уплашен.