Исус Навин 9
Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им
1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,
2 се събраха заедно да се бият с Исус и Израил.
3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,
4 постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;
5 обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.
6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.
7 Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?
8 Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?
9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,
10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.
11 Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.
12 Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.
13 Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.
14 Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.
15 Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.
16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.
17 Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.
18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.
19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.
20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.
21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.
22 Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?
23 Затова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.
24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.
25 Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.
26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.
27 Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.