Изход 15
Победни песни на Моисей и Мариам
1 Тогава Моисей и израилтяните запяха тази песен на Господа:
Ще пея на Господа, защото е величествен;
коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя.
И стана мой Спасител;
Той е мой Бог и ще Го прославя,
Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.
3 Господ е силен Воин;
името Му е Йехова.
4 Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето;
отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5 Дълбочините ги покриха;
като камък слязоха в бездните.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие унищожи противниците Си;
даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп,
вълните застанаха като грамада,
водите на бездната се сгъстиха сред морето.
9 Неприятелят каза:
Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката;
страстта ми[1] ще се насити с тях;
ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри.
Потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?
Кой е подобен на Тебе, величествен в святост,
страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?
12 Протегна десницата Си
и земята ги погълна.
13 С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил;
упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят;
ужас ще обладае филистимските жители.
15 Тогава ще се уплашат едомските първенци;
трепет ще обземе моавските първенци;
всички жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и трепет ще ги обземе;
чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък.
Докато замине народът Ти, Господи,
докато замине народът, който Си придобил.
17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство,
на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
19 Защото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през морето по сухо.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,
21 а Мариам им пееше ответно:
Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко;
коня и ездача му хвърли в морето.
ОТ ЧЕРВЕНО МОРЕ ДО ПЛАНИНАТА ХОРИВ
Водата в Мера
22 Тогава Моисей вдигна израилтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.
23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера[2]).
24 Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?
25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:
26 Ако внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
Бележки:
- 15:9 От евр. душата ми.
- 15:23 Т.е. горчивина.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.