• Търсене

  • Избери Превод


Изход 8

1 Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужат.

Но ако откажеш да ги пуснеш, Аз ще поразя цялата ти страна с жаби.

Нил ще загъмжи от жаби, които, след като излязат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на служителите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти.

По тебе, по всички хора от народа ти и по всичките ти служители ще наскачат жабите.

И така, Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Протегни ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата и направи така, че да наскачат жаби по Египетската земя.

И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя.

Но и влъхвите направиха същото с магиите си и направиха така, че да наскачат жаби по Египетската земя.

Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Помолете се на Господа да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на Господа.

А Моисей каза на фараона: Определи ми времето, когато да се помоля за тебе, за служителите ти и за народа ти, за да бъдат изтребени жабите от теб и от къщите ти и да останат само в Нил.

10 Фараонът отговори: Утре. А той му заяви: Ще бъде, според както си казал, за да познаеш, че няма никой, подобен на Господа, нашия Бог.

11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.

12 Тогава Моисей и Аарон излязоха от двореца на фараона; и Моисей се помоли на Господа относно жабите, които беше пратил върху фараона.

13 И Господ направи според думите на Моисей; жабите измряха в къщите, в дворовете и в нивите.

14 И ги събираха на купове; и земята се усмърдя.

15 А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както Господ беше предсказал.

16 След това Господ каза на Моисей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на мушици в цялата Египетска земя.

17 И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя.

18 И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните.

19 Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както Господ беше предсказал.

20 После Господ каза на Моисей: Стани утре рано и застани пред фараона (ето, той излиза, за да отиде при водата на Нил), и му кажи: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи.

22 Но в онзи ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живее народът Ми, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ в тази земя.

23 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение.

24 И Господ направи така; гъсти рояци мухи навлязоха във фараоновия дворец и в къщите на служителите му, и в цялата Египетска земя; земята бе поразена от рояците мухи.

25 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя.

26 Но Моисей каза: Не е правилно да направим така, защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; и ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?

27 Ще отидем в пустинята на разстояние колкото тридневен път и ще жертваме на Господа, нашия Бог, така, както Той би ни казал.

28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на Господа, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене.

29 Моисей каза: Щом те напусна, ще се помоля на Господа да се махнат утре рояците мухи от двореца на фараона, от служителите му и от народа му; но нека фараонът не продължава да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на Господа.

30 И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на Господа.

31 И Господ направи така, както Моисей се молеше; Той премахна рояците мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.

32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.


Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *