Лука 23
Исус Христос при Пилат
1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.
2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.
3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.
4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.
Изпращането на Исус Христос при Ирод
6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.
7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.
8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.
9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.
Осъждането на Исус Христос на смърт
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:
14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.
18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.
19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.
20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.
21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.
Разпъването на Исус Христос
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;
29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.
36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.
39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?
41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
Кръстната смърт на Исус Христос
44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2],
45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.
48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.
49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му
50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.
52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.
54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.
55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът.
Бележки:
- 23:33 Букв. Място на черепа.
- 23:44 От обяд до около 15 часа.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Аудио запис на Новия Завет от Библия, Ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
Recording of Bulgarian New Testament, Revised Edition ℗ Hosanna, 2018