Псалми 142

С гласа си викам към Господа;
с гласа си на Господа се моля.
² Изливам пред Него плача си,
скръбта си изявявам пред Него.
³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.
⁴ Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;
избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
⁵ Към Тебе, Господи, извиках;
казах: Ти си мое прибежище,
дял мой в земята на живите.
⁶ Внимавай към вика ми, защото съм много унижен;
избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.
⁷ Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти;
праведните ще се съберат около мене,
защото ще постъпваш щедро към мене.