Псалми 39

Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
² Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
³ Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
⁴ Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
⁵ Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
⁶ наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх.(Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
⁷ И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
⁸ Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
⁹ Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
¹⁰ Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
¹¹ Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
¹² Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
¹³ Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.