Псалми 88

Господи Боже, Спасителю мой,
и денем, и нощем съм викал пред Тебе.
² Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;
приклони ухото Си към вика ми.
³ Защото се насити душата ми на бедствия
и животът ми се приближава до преизподнята.
⁴ Причисляван съм към онези, които слизат в рова;
станах като човек, който няма помощ,
⁵ изхвърлен между мъртвите,
като убитите, които лежат в гроба,
за които Ти не се сещаш вече
и които са отсечени от ръката Ти.
⁶ Спуснал си ме в най-дълбокия ров,
в тъмни места, в бездните.
⁷ Натегна на мене Твоят гняв
и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)
⁸ Отдалечил си от мене познатите ми;
направил си ме гнусен за тях;
затворен съм и не мога да изляза.
⁹ Окото ми чезне от скръб;
Господи, Тебе съм призовавал всеки ден,
простирал съм към Тебе ръцете си.
¹⁰ На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите^[2] ще станат и ще Те хвалят? (Села.)
¹¹ В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие
или в мястото на погибелта^[3] верността Ти?
¹² Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела
и правдата Ти – в земята на забравените?
¹³ Но аз към Тебе, Господи, извиках;
и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.
¹⁴ Господи, защо отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мен?
¹⁵ От младини съм угнетен и бера душа;
търпя Твоите ужаси и съм в изумление.
¹⁶ Гневът Ти мина върху мен;
ужасът Ти ме съсипа.
¹⁷ Като води ме обикалят цял ден,
заедно ме обкръжават.
¹⁸ Отдалечил си от мене любим и приятел;
познатите ми са мрак.