Римляни 14

Да не съдим другите

¹ Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.

² Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

³ Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

⁴ Кой си ти, за да съдиш чужд слуга^[1]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

⁵ Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁶ Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.

⁷ Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

⁸ Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁹ Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.

¹⁰ И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹¹ Защото е писано:

¹² И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

Да не съблазняваме братята си

¹³ Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.

¹⁴ Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.

¹⁵ Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁶ И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.

¹⁷ Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

¹⁸ Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁹ И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

²⁰ Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

²¹ Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.

²² Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

²³ Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.