Съдии 6
Шести съдия – Гедеон
1 Израилтяните отново извършиха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.
2 Мадиам надделя над Израил; и заради мадиамците израилтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията.
3 След като Израил посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него.
4 Като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел.
5 Идваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 Така Израил изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израилтяните извикаха към Господа.
7 И когато израилтяните извикаха към Него заради мадиамците,
8 Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството;
9 и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им.
10 И ви казах: Аз съм Господ, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми.
11 Тогава ангел Господен дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.
13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.
14 И Господ го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците. Аз те изпращам.
15 А той Му възрази: О, Господи! С какво ще освободя Израил? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.
16 Но Господ му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.
17 Тогава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене.
18 Моля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш.
19 Тогава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи.
20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата[a] излей. И той направи така.
21 Тогава ангелът Господен протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът Господен си отиде пред очите му.
22 Гедеон, като видя, че това беше ангел Господен, каза: Горко ми, Господи Йехова! Защото видях ангела Господен лице в лице.
23 А Господ му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.
24 И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече Йехова-шалом[b]. Той стои и до днес в Офра Авиезерова.
25 В същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 После на върха на тази скала издигни жертвеник на Господа, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш.
27 И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както Господ му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта.
28 А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – отсечена, а вторият вол – цял изгорен на издигнатия жертвеник.
29 Те си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.
30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него.
31 А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му.
32 Затова в същия ден той нарече сина си Йероваал[c], като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му.
33 Тогава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел.
34 А Господният Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 После изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха.
36 И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, според както си казал,
37 ето, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израил с моята ръка, според както си казал.
38 Така и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода.
39 Гедеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 И същата нощ Бог направи така – само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
Бележки:
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.