Второзаконие 9

Неподчинението на Израил

¹ Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

² народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

³ И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

⁴ А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

⁵ Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

⁶ И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

⁷ Помни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

⁸ А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

⁹ Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

¹⁰ И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

¹¹ (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

¹² А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

¹³ Господ още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

¹⁴ оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

¹⁵ И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

¹⁶ Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

¹⁷ Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас^[1].

¹⁸ После паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

¹⁹ Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

²⁰ Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

²¹ Тогава взех плода на греха ви^[2] – телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

²² Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

²³ После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

²⁴ От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

²⁵ И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

²⁶ Молех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

²⁷ Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

²⁸ да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

²⁹ А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.