Числа 16

Бунтът на Корей, Датан и Авирон и наказанието им

¹ А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, Рувимови потомци, като си взеха хора,

² се вдигнаха против Моисей с двеста и петдесет души от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

³ И така, събраха се против Моисей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

⁴ А Моисей, като чу това, падна на лицето си

⁵ и говорѝ на Корей и на цялата му дружина: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще направи да се приближи до Него. Онзи, когото Той избере, ще направи да се приближи до Него.

⁶ Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

⁷ сложете в тях огън и тамян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!

⁸ И Моисей каза на Корей: Чуйте сега, вие, Левиеви синове:

⁹ Малко ли ви е това, че Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество и ви направи да се приближавате до Него, за да вършите службата на Господнята скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

¹⁰ Той те направи да се приближиш до Него и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове; а искате ли и свещенството?

¹¹ Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?

¹² И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

¹³ Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

¹⁴ При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тези хора? Няма да дойдем.

¹⁵ Тогава Моисей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло.

¹⁶ Моисей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа – ти и те, и Аарон;

¹⁷ и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница.

¹⁸ И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисей и Аарон.

¹⁹ Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

²⁰ Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон:

²¹ Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

²² А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

²³ Тогава Господ говорѝ на Моисей:

²⁴ Кажѝ на обществото: Отстъпете от жилищата на Корей, Датан и Авирон.

²⁵ И така, Моисей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини.

²⁶ Моисей говорѝ на обществото: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове.

²⁷ И така, те навред отстъпиха от жилищата на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите с жените си и малките си деца.

²⁸ А Моисей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела и че не ги правя от себе си:

²⁹ ако тези хора умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то Господ не ме е изпратил;

³⁰ но ако Господ направи нещо ново – ако земята отвори устата си и погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада^[1], тогава ще познаете, че тези хора презряха Господа.

³¹ След като той изговори всички тези думи, земята се разпукна под тях.

³² Земята отвори устата си и погълна тях, домашните им, всички Корееви хора и целия им имот.

³³ Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха сред обществото.

³⁴ А целият Израил, които бяха около тях, побегнаха, като извикаха: Да не погълне земята и нас.

³⁵ И огън излезе от Господа и погуби онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.

³⁶ След това Господ говорѝ на Моисей:

³⁷ Кажи на Елеазар, син на свещеника Аарон, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са

³⁸ кадилниците на тези хора, които съгрешиха против своя си живот^[2], и нека ги направят на плочи за обковаване на жертвеника; понеже те ги принесоха пред Господа и затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

³⁹ И така, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и ги направиха на плочи за обковаване на жертвеника

⁴⁰ да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му. Това направи Елеазар, както Господ му каза чрез Моисей.

⁴¹ А на следващия ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте Господния народ.

⁴² Но когато обществото се беше събрало против Моисей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане и видяха, че облакът го покри и Господнята слава се яви.

⁴³ Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

⁴⁴ И Господ говорѝ на Моисей:

⁴⁵ Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

⁴⁶ Тогава Моисей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от жертвеника и сложи на него тамян, и иди скоро в обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата започна.

⁴⁷ И така, Аарон взе кадилницата си, както каза Моисей, и се завтече сред обществото; а язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.

⁴⁸ А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

⁴⁹ Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха в Кореевия бунт.

⁵⁰ И Аарон се върна при Моисей до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.