преди да се възнесе на небето

на Мария Магдалена

Марк 16:9-11 – И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа. Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха. Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.

Йоан 20:11-18 – А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката. И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили. Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той. Исус й каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема. Исус й каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.) Исус й каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той й казал това.

на други жени (вероятно другите две Марии)

Матей 28:8-10 – И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му. И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.

на двама ученика по пътя към Емаус

Лука 24:13-16 – И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

Марк 16:12-13 – След това Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село. И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.

на Петър

Лука 24:34 – Които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

на учениците (без Тома)

Йоан 20:19-20;24 – А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.

на всички ученици

Йоан 20:26-28 – И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!

Деяния 1:3 – На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

на 500 ученика

1 Коринтяни 15:6 – Че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха.

на 7 ученика на Галилейското езеро

Йоан 20:1-2 – Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

на всички ученици на Тивериадското езеро

Йоан 21:1-2 – Там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.

на единадесетте ученика

Матей 28:16-17 – А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

на Яков и апостолите

1 Коринтяни 15:7 – Че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли.

при възнесението

Лука 24:44-49 – Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели за това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.

Деяния 1:3-8 – На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил? Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

след като се възнася на небето

на Павел

1 Коринтяни 15:8-9 – А от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

Галатяни 1:13-16 – Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах. И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми. А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв.

Деяния 9:1-8 – А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.

Деяния 22:9 – А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

Деяния 13:30-37 – Но Бог Го възкреси от мъртвите. И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

1 Коринтяни 15:10-20 – Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали. Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват. Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.

Галатяни 2:1-10 – Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал. Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже. Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят – пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение; а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните (защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците), и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.

обещание за

Йоан 14:21 – Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.