Син на Ирод Велики от жена му Малтака, която била Самарянка. Той е възпитан с брат си Антипа в Рим и след смъртта на баща си е назначен за областен началник или четверовластник над Юдея, Идумея и Самария, без градовете Газа, Гадара и Хипо, затова се казва за него, че е царувал – Мт. 2:22. В този стих се подразбира, че е наследил злата същност на баща си. Историята ни казва, че като използва властта си за 10 години да безчинства, той е обвинен пред императора заради жестокостите си, и е заточен във Виен – град при река Рона в Галилея, където по-късно умира.