Благословението се отнася, и към Бога, и към хората. Когато Бог благославя, Той действа така, че да направи благословението си действително. Божиите благословения са духовни или светски, телесни или умствени, но те действително дават доброто, което съдържат – Чис. 6:23-27. Благословенията на хората към други хора, освен ако те са боговдъхновени предсказания, както в Бит. 49:28; Вт.33, са само добри пожелания, и един вид молитва към Творецът на всичко добро, за тяхното благополучие. Благословение от страна на човека към Бога, е едно дело на благодарност за неговите добрини – Пс. 103:1, или по-точно за онази особена добрина, която в това време причинява благославянето: като храна, за която се отдава благодарност на Бога, или за някое друго добро – 1Кор. 10:16.