Още в древни времена е съществувал обичай, да се дават дарове, за спомен от любов или от почит. Данъците понякога са се плащали във вид на дарове – 1Цар. 10:27; Ис. 36:16, и пред важни хора рядко е можел някой да се яви без дарове – Бит. 43:11; Съд. 6:18; 1Цар. 9:7; 3Цар. 14:3. Царете и велможите са имали обичай, да даряват по един или по няколко ката премяна на любимците си, когато искали да ги почетат, както и на по-силните от себе си, от които се страхували – Бит. 45:22,23; 1Цар. 18:4; 4Цар. 16:8, 18:14; 2Лет. 9:9,12. Завоевателите, като влизали в победените градове, раздавали от колесниците си дарове и справедливост, в знак на радост или на щедрост – Пс. 68:18; Д.А. 1:2,4. Пророците понякога приемали принасяните им дарове, а понякога се отричали от тях, според обстоятелствата – 4Цар. 5:15, 8:9; Дан. 2:48; 5:17. В Библията думата дар понякога носи значение и на подкуп – Из. 23:8; Пс. 15:5; Ис. 5:23. Тази дума, както и даване и дарба, означава още приношенията, които закона е изисквал – Вт. 16:17; Мт. 5:23,24, евангелските добрини и вечният живот – Д.А. 8:20; християнските добродетели – Еф. 4:8,11, и чудотворните дарби на апостолите – 1Кор. 12–14гл.