Дух


Думата Дух има няколко значения в Св. Писание.


I. Свети Дух, третото лице на Св. Троица, който вдъхновяваше пророците, въодушевява добрите хора, влива влиянието си в сърцата ни, дава ни живот и утеха; и в чието име, и в името на Отца и Сина ние сме кръстени, и се благославяме. Когато прилагателното Свят стои пред думата Дух, трябва да го разбираме в смисъла, който изяснихме. Обаче на много места думата Дух се разбира в този смисъл, макар и да не е придружена с прилагателното Свят. Виж Свети Дух.


II. Дихание, дишане; или началото на живота общо за хората и за животните. Бог ни го е дал, и Бог си го взима когато ни отнеме живота – Екл. 3:21. Виж Душа.


III. Словесната душа, която ни оживотворява и запазва съществуването си и след смъртта на тялото. Онова духовно разсъдливо и избирателно същество, което може да достигне до вечно блаженство. Виж Душа.

“Духовете в тъмницата” – 1Пет. 3:19, се смята, че са душите на допотопните грешници, на които души Духът проповядва чрез Ной – 2Пет. 2:5, когато са били в плът. Така Христос “благовества” на ефесяните, макар и да не присъстваше лично пред тях – Еф. 2:17.


IV. Ангел, добър или зъл; душа отлъчена от тялото. В Д.А. 23:8 се казва, че садукеите отричали съществуването на ангели и духове. Когато Исус след Възкресението се яви пред своите ученици, той им рече: “Попипайте ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате че Аз имам” – Лк. 24:39.


V. Разположението на ума. Ние срещаме дух на завист, дух на блудство, дух на благодат и моление, дух на немощ, дух на съвет и на сила, дух на мъдрост и разум, дух на знание и на страх от Господа – Ос. 4:12; Зах. 12:10; Лк. 13:11; Ис. 11:2.


VI. Възобновеното естество на истинските верни, което Св. Дух изработва, и което ги съобразява с него. Така духът е противопоставен на тялото – Йн. 3:6. Този дух е тясно свързан с “Духът Христов” и на някои места в Св. Писание трудно може да се различи от него. Той оживява истинните християни, чадата на Бога и ги отличава от чадата на тъмнината, които се оживотворяват от светския дух – Рим. 8:1-16. Този живеещ в сърцето Дух е дар на милостта, на осиновението – Святият Дух излят в сърцата ни, който ни ободрява да викаме към Бога “Авва, Отче”. Онези, които са повлияни от този Дух “разпнали са плътта заедно със страстите и похотите и” – Гал. 5:16-25.


VII. “Разпознаване на духовете” се е състояло в познаването дали някой е вдъхновен от Божия Дух, или е лъжлив пророк, самозванец, който е следвал внушенията на духа си, или на Сатана. Павел в 1Кор. 12:10 казва, че разпознаване на духовете е една от чудесните дарби, които Бог е дарявал на верните през първите години на християнството.

“Духа не угасвайте” – 1Сол. 5:19, е един метафоричен израз лесно разбираем. Да не угасяваме Духа означава, да не отстраняваме от себе си този божествен деец чрез неправилен живот, суетност, користолюбие или чрез други грехове противни на милосърдието, истината и мирът и на другите му дарби и способности.
Ние “оскърбяваме” Божия Дух като пренебрегваме святите му вдъхновения, внушенията на благодатта му, или като проявяваме безразличие, като вземаме за нищожни даровете му, или ги презираме, като злоупотребяваме с благодатта Му. От друга страна, ние “разпалваме” – 2Тим. 1:6 Божия Дух, който обитава в нас, като живеем добродетелно, съобразяваме се с вдъхновенията му, служим му пламенно, като възобновяваме признателността си, усърдно служим на Христос и вършим делата на Духа.