Това послание е написано от ап. Павел в Рим, около 62г. сл. Р.Х. Критиците са на мнение, че то е отправено към Ефеската и Лаодикийската църкви, а също така и към други църкви, намиращи се между Ефес и Лаодикия. Първата част на това послание се занимава с всеобхватния план на Божествената благодат и с благостите, които произтичат от нея. Втората част има за цел да запечата в умовете на християните мисълта, че трябва да бъдат постоянни, последоветелни и съвестно да изпълняват длъжностите си като родители, деца, и др.