В обширен смисъл, означава тясната ивица земя, която се простираше почти по цялото източно приморие на Средиземно море (от Антиохия до пределите на Египет). Но собствена Финикия е лежала между градовете Лаодикия в Сирия и Тир, и обемала главно земите на Тир и Сидон. Преди завоюването ѝ от Исус Навин, Палестина се владяла от ханаанците (Хамовите синове), разделени на единадесет домородства, от които най-силното е било на Ханаан (основателя на Сидон), и главата на истинските Ханаанци, които гърците наричаха финикийци. Само тези последните останаха самостоятелни под Исус Навин, Давид, Соломон, и следващите царе, но по-късно асирийските и халдейските царе ги покриха. След това, те попаднаха едно след друго под персийците, гърците, и римляните.
Финикийците бяха богат, развит, и силен народ. Те съставляваха съюз от търговски градове, всеки от които с окръжието си се управлявал от свой цар. Прибрежието на земята им бе гъсто насадено с паланки; а корабите им първи преплуваха цялото Средиземно море, и основаха търговия и поселения дори до далечните примория на Европа и Африка. Произведенията на всичките тогава познати земи се разменяха на тържищата им – Ез. 27гл. Картаген, ранният съперник на Рим, бе финикийско поселение, както бяха Кадис и Тарсис в Испания – Ез. 38:13. Езикът на финикийците бе почти еднакъв с еврейския, както се вижда от имената на няколко Испански градове. Соломон дължи на тях помощта, която поднесоха в издигането на храма, и в построяването и управлението на корабите му. Виж Тир. Финикия лежеше между източното Средиземно приморие и Ливанските планини; и като добре напоявана и плодовита земя, тя произвеждаше много и всякакви земеделски произведения. Жителите ѝ бяха Ваалови и Астартини поклонници.
Днес Финикия е в ръцете на турците. За повече от двадесет столетия, тя не е имала свои царе и свое самоуправление. Името ѝ не се среща в книгите на еврейската Библия, но само в книгите на Макавеите и в Новия Завет. Евреите винаги я пишат Ханаан – Ис. 23:11. Марко нарича една жена „Сирофиникиянка“, т.е. „Финикианка от Сирия“, понеже Финикия тогава е съставлявала част от Сирия – Мк. 7:26, Матей я нарича Ханаанка – Мт. 15:22.