Гад

I. Син на Яков от Зелфа, робинята на Лия – Бит. 30:9-10. Лия го нарекла Гад, като казала: “Благополучие иде”- 30:11. Някои тълкуватели твърдят, че тя казала: “Войска иде” – Бит. 49:19. Гадовото племе излязло от Египет наброяващо 45, 650 мъже – Бит. 46:16; Чис. 1:24. След победите над Ог и Сион, Гадовите и Рувимовите потомци поискали да се заселят в източната страна на Йордан, поради многобройния си добитък. Мойсей приел молбата им с условие да придружат братята си и да им помогнат да превземат Западната земя на Йордан – Чис. 32гл. Наследието на Гадовото племе е с граници: на север Манасиевото наследство, на юг Рувимовото, на запад Йордан и на изток земята на амонците. Северозападната му точка достигала до Галилейското езеро. В Гадската земя е имало много хубави пасбища, но тя е била изложена на нашествия от източните араби, против които гадците винаги били готови да се бият – Бит. 49:19; Вт. 33:20; 1Лет. 5:18-22,25,26, 12:8.

II. Приятел на Давид, който го последвал, когато Давид е гонен от Саул и често му носел послания от Бога – 1Цар. 22:5; 2Цар. 24:11-19, 1Лет. 21:9-19; 2Лет. 29:25. Св. Писание го нарича пророк и Давидов гледач. От 1Лет. 29:29, разбираме, че от него е написано и едно житие на Давид.

III. Бог на честа (късмета) – Ис. 65:11.