В Св. Писание се споменава за няколко “гладове” в Палестина, и в околните на нея страни – Бит. 12:10, 26:1; Рут 1:1; 4Цар. 6:25; Д.А. 11:27. Най-забележителен е седемгодишния глад в Египет, когато Йосиф бил пръв министър – Бит. 41гл. Той е забележителен особено поради продължителността си, най-вече защото Египет по принцип е бил плодороден, и най-малко изложен на бедствия от такъв вид. Глада произхождал винаги от естествени причини, като например: когато водите на Нил не преливали бреговете си; когато в Юдея не валяло дъжд в нужното време, за да напои земята; или когато гъсеници, скакалци или други насекоми нападали културите. Но всичките естествени причини се управляват от Бога, и Той често предизвиквал глад, за да накаже непокорните – 4Цар. 8:1,2; Ез. 6:11; Мт. 24:7. Най-лошият глад е духовният глад – Ам. 8:11.