Гняв

Силно душевно чувство, което някой път има праведни причини, но обикновено в Библията се представя като голям грях – Мт. 5:22, Еф. 4:31, Кол. 3:8. Даже когато гнева ни е основателен, трябва да се стараем да го овладеем чрез размишление за положението на виновния; за последствията, които може да ни донесат действия, които са продиктувани от необуздан гняв; за изискванията на Евангелието; за собствената ни нужда от прошката на другите, и особено на Бога – Мт. 6:15. В Библията често се приписва гняв на Бога – Пс. 7:11, 90:11, не че Той е подвластен на това чувство, но се използва в преносен смисъл, т.е. като се говори по човешки, защото Той наказва злотвореца със строгостта на един началник разгневен от злотворството.