В Св. Писание често се споменава за градини, но забележително е, че евреите наричали градина всяко място насадено с растения и дървета. С други думи, те не наричали градини само такива места, в които растат цветя, като трендафил, карамфил, крем и др., или в които садили само зеле – Бит. 2:8-10, 15:3; 3Цар. 21:2; Ест. 1:5, 7:7,8; Екл. 2:5,6. Обикновено градините се намирали край реките и при изворите – Бит. 13:10; Чис. 24:6. На други места евреите правели водоеми, от които насочвали водата по специално направени бразди, когато било нужно – Пр. 21:1; П.П. 4:12-16, Ис. 58:11. Градините били ограждани със стени, плетове или тръни – 2Цар 23:6,7; Йов 1:10; Пр. 15:19; Ос. 2:6. Често ги оставяли незаградени, но поставяли пъдари да ги пазят, когато узрявали овощията – Ис. 1:8; Ер. 4:16,17. Този обичай е останал и до днес на Изток (посаждат краставици или дини в някое отворено място, и в една пъдарница поставят някой пъдар да ги пази). В градините са ставали веселби – Ис. 51:3, дълбоки размишления – Йн. 18:1, благочестиви възпоминания – Мт. 26:30; Йн. 1:48, 18:1,2, идолослужения – 3Цар. 14:23; Ис. 1:29; 65:3; 66:17; Ер. 2:20, 3:6. Понякога едно семейство е имало семеен гроб в градината си – Йн. 19:41.