Дума, която в Писанието стои често за храна въобще – Бит. 3:19, 18:5, 28:20; Из. 2:20; Лев. 11:3. Манната се нарича „хляб от небето” – Из. 16:4. Хляб, в буквалният смисъл на думата, обикновено значи пити, направени от житно брашно, а ечемика се употребявал от бедните, и за хранене на конете. Житото се е мелило за всеки ден в малки каменни воденици; брашното се е правило на тесто в дървени нощви, и след това е вкисвало – Из. 12:34; Ос. 7:4. После го правили на пити и го пекли.

Старите евреи, са пекли хляба си по много начини: те са го пекли често под пепелта, или на земята, или върху кръгли медни или железни блюда, или в друг вид подници. Арабите, и други източни народи, при които дървата не изобилват, често пекат хляба си между два огъня, направени от говежди лайна, които горят бавно. Хлябът е добър, ако се яде в същият ден, но кората е черна или прегоряла, и задържа една миризма на веществото, с което е бил печен. Това изяснява Ез. 4:9,15.

Евреите, както и други източни народи, са имали един вид пещ (танур), която има вид на един голям кърчаг, отворен на върха. Те кладели огъня отвътре, и когато се стопляла пещта, те размесвали брашно с вода, и това тесто туряли на външната ѝ страна. Такъв хляб се е опичал в едно мъгновение на петури, или тънки питки – Лев. 2гл. Хлябът са пекли още в дупки, изкопани  в земята и добре измазани отвътре с хорасан. Огънят наклаждали върху дюшемето на тази пещ; и страните й като се стопляли достатъчно, тънки пити залепяли върху тях, и те скоро се опичали. В големите градове е имало общи пещи и хлебари – Ер. 37:21; Ос. 7:4.

Понеже евреите въобще правели хляба си тънък и на пити, те не го режели с нож, но го чупели, и оттук идва и израза, който много се употребява в Писанието „преломяване (или чупене) на хляб”; той означава още ядене, или седене на трапезата. В постановяването на Господната вечеря, нашия Спасител „преломи хляба”, който беше осветил; оттук „преломявам хляб” и „ломене на хляб”, в Новия Завет са употребени за Господната вечеря. Виж Ядене.

Присъствените хлябове – Чис. 4:7, са били хлябове принасяни всеки съботен ден на Бога върху златната трапеза, която стоеше в Святото място – Из. 25:30; дванадесет пити безквасен хляб, принесен със сол и с чист ливан – Лев. 2:13, 24:5-9. Присъствените хлябове, можели да се ядат законно само от свещениците; въпреки всичко това, Давид, когато беше гладен и не се намираше друг хляб, взе няколко от тези хлябове от свещеника Ахимелех, и ги изяде без да се съблазни –1Цар. 21:1-6; и нашия Спасител го дава за пример, за да оправдае учениците, които късаха житни класове и ги ядяха в събота – Мт. 12:1-4.