Яков

I. Син на Исак и Ревека, и брат близнак на Исав, роден в 1836 г. преди Р.Х. Тъй като при раждането си държал петата на брат си, го нарекли Яков, т.е. петодържец, който върви изотзад и препъва съперника си – Бит. 25:26. Това събитие, някак си предсказвало бъдещото му поведение. Яков бил кротък и миролюбив, и се изхранвал чрез скотовъдство, а Исав е бил малко свиреп и немирен, и неговият поминък бил ловът. Исак е обичал повече Исав, а Ревека Яков. Яков, след като се възползвал от отсъствието на брат си и немощта на баща си, и придобил благословението на първородството, се принудил да избяга в Месопотамия, и така да избегне последиците на братовия си гняв – Бит. 27, 28гл. По пътя, Господ му се явил в сън, (виж. Стълба), обещал му да го покровителства, и му изявил намерението си за потомците му, и за Месия, че ще произлезе от него – Бит. 28:10 и сл. Другите дни от живота му, които Яков назовава „малко и зли”, са били помрачени с много скърби и тъга, но Бог в грижата си и благоволението си към него, пак го опазил. В самотата на пътуването му, шестотин мили за Месопотамия и в двадесет годишния му труд при Лаван, Бог отново го благословил изобилно, и след като се върнал в Обещаната земя, предразположил враждебните духове на Лаван и Исав към мир. На пределът на Ханаан, Божии ангели го посрещнали, и началникът им, като се поборил с него и той му надвил, благословил го и му дал славното име Израил. Но горчиви изпити го чакали: майка му вече била умряла; сестрите и жените му със завистта си огорчавали живота му; синовете му Симеон, Левий и Рувим и дъщеря му Дина, го наскърбили и посрамили; любезната му Рахил и баща му починали; Йосиф, когото най-много обичал от всичките си синове, станал, мислел си той, плячка на дивите зверове; и загубата на Вениамин заплашвала да свали сивата му глава със скръб в гроба. Но, ето че вместо да залезе, неговата звезда блеснала по-ясно. Седемнадесет години прекарал честит живот в Гесен; в предсмъртния му час синовете му били при него, и той от името на Йеова радостно ги благословил; видения на бъдещата им слава, най-вече на Юдовото царство се явили пред очите му. Скоро след това, той бил прибран при отците си; тялото му било балсамирано и положено с всички почести в гробницата на Аврам в Хеврон, в 1689 г. преди Р.Х. В историята на Яков забелязваме, че за да придобие за себе си някои обещани преимущества, той много пъти е прибягвал до непозволени средства, вместо да чака с вяра и послушност, за своевременното изпълнение на Божието провидение. Забелязваме още, как прегрешенията му се наказват, и как после той израства в благодат пред Бога – Бит. 25-50гл. Неговото име се среща в Новия Завет, и пояснява Божието господство и силата на вярата – Рим. 9:13; Евр. 11:9-21.

II. Големият или по-стария, когото нарекли така, за да го разпознават от Яков Малкия. Един от дванадесетте апостоли, брат на евангелист Йоан, и син на Заведей и Саломия – Мт. 4:21; 27:56. Виж и Мк. 15:40. Яков беше от Витсаида в Галилея, и остави занаята си, рибарството, за да последва Исус – Мк. 1:19-20. Майка му Саломия, била една от тези жени, които понякога придружавали Исус в пътуванията му, и веднъж тя му се примоли за синовете си, да седнат единия от дясно, а другия от ляво до него в царството му – Мт. 20:20-23.

Яков и Йоан били отначало рибари, с баща си Зеведей – Мк. 1:19. Те били свидетели на преображението Господне – Мт. 17:1-2, и когато някои Самаряни им отказали да ги приемат, Яков и Йоан били готови да свалят огън от небето и да ги изгорят – Лк. 9:54. Поради тази причина, или поради голямата им ревност и деятелност като Христови проповедници, им се дало името Воанергес, т.е. синове на гърма – Мк. 3:17. Заедно с Петър, те видимо се радвали на по-големи почести и преимущества между учениците – Мк. 1:29, 5:37, 9:2, 13:3, 14:33; Лк. 8:51. След възнесението на Господа, на което Яков присъствал, той живее в Ерусалим, където бил убит от Ирод, (около 44 г. след Р.Х.), и стана пръв мъченик между апостолите – Д.А. 12:1-2.

III. Друг апостол, син на Алфей, или Клеопа – Мт. 10:3; Мк. 3:18; Лк. 6:15. Майка му е Мария III, а братята му Йосия и Юда III Мт. 27:56; Мк. 15:40. Наричаха го Малкия, за да го различават от Яков Зеведеев.

IV. „Братът Господен” – Гал. 1:19, брат на Христос, т.е. син на Йосиф и Мария; или както мнозина мислят, братовчед на Христос, и този Яков, за когото споменахме в точка III. Той пребиваваше в Ерусалим – Д.А. 15:13, и историкът Йосиф го нарича „праведният”. За него се казва, че го били до смърт с камъни, около 62 г. след Р.Х. Посланието на Яков, се преписва на него от онези, които правят разлика между него и Яков Малкия. Въпросът за истинското му отношение към Христос е много заплетен и неясен. Евангелията споменават многократно за Яков, Йосия, Юда и Симон – „братята” на Господа, и говорят така също за „майка му” и „сестрите му” – Мт. 12:46, 13:56; Мк. 3:31, 6:3; Лк. 8:19; при това още, боговдъхновените писатели изрично различават братята Христови от апостолите, и включват в числото на апостолите и Яков Малкия и Юда – Йн. 2:12, 7:3-10; Д.А. 1:13-14, и следователно на това е основано мнението, което много благоговейни християни са приемали и приемат, че Яков Праведният е истински брат на Исус Христос.

Въобще се предполага, че Посланието на Яков, е било написано в Ерусалим, (около 61 г. след Р.Х.), от Яков Праведния, малко преди да умре. То е насочено към повярвалите eвреи, но е предназначено за всички християни. Затова се нарича съборно. Виж Послания. Някои гледат на него като на учение, което учи за вярата и добрите дела, различно от учението, което ап. Павел проповядва в посланието си към Римляните. Но учението и на двамата апостоли е всъщност истинското, с разлика на това, че Павел се простира да говори повече върху вярата, източник на добри дела, а Яков върху добрите дела, които са плод на истинската вяра. Според Павел, не може да бъде истинска вярата, която не се проявява в добри дела; а според Яков, не може да са истинно-добри делата, които не произтичат от истинска вяра.

1078. genesis

Strong's Concordance
genesis: origin, birth

Original Word: γένεσις, εως, ἡ
Part of Speech: Noun, Feminine
Transliteration: genesis
Phonetic Spelling: (ghen'-es-is)
Definition: origin, birth
Usage: birth, lineage, descent.