Йосиф

I. Син на Яков и Рахил, роден в Месопотамия – Бит. 30:22-24, в 1745г. преди Р.Х.; достопаметен с чудесното Божие провидение, което го възвиси от тъмница до великото везирство на Египет, и го употреби като спасително средство, за избавлението от неизбежна смърт на безброй човешки същества. Историята му е една от най-поучителните в Св. Писание, и се разказва по един прост и достъпен начин. Тя е твърде занимателна и любопитна, затова човек не може да я подмине, а също така всеизвестна, поради което няма нужда да се разказва отново. Тя ни осветлява с много светлина, за непрестанното и всеобхватно провидение, при приложението на Божиите всеобхватни планове. Нито един разказ в Св. Писание, не пояснява по-впечатляващо предпазващата и облагородяваща сила на страхът от Господа, и неоценимата полза от този страх за младите. Гледането това любезно изображение, на синовна любов и непоколебима вяра, на самовъздържание в млади години и търпение в злочестията, на вярност във всичките състояния през живота, на съобразяване с волята Божия във всичко, на предаването с вяра при смъртния час, на дух и тяло в Божиите ръце, е в състояние да направи всеки млад читател да възкликне: „О, да беше Богът на Йосиф и мой Бог“ – Бит. 37, 3950гл. Йосиф умрял на сто и десет години, в 1635г. преди Р.Х., и когато израилтяните, след едно столетие и половина, излезли от Египет, те взели и костите му, и ги закопали в Сихем – Из. 13:19; И.Н. 24:32. Днес има един Мохамедански гроб на мястото, което е общоприето за гроба на Йосиф. То е една каменна ограда, и стои уединено, и с гробна тишина между високи дървета, на западния вход на Сихемската долина, в дясно от общата пътека, и по-близо до планината Гевал, отколкото до планината Гаризин.

II. Мъжът на Мария, майката на Христос. Неговото родословие е записано в Мт. 1:1-15, и стига чак до Давид, Юда и Авраам. Виж Родословие. Местожителството му беше Назарет Галилейски, занимаваше се с дърводелство, и на този занаят се научи и Христос – Мк. 6:3. Че той беше благочестив и почтен човек, е видно по отношението му към Мария и сина й. Йосиф и Мария посетиха Ерусалим за празника Пасха, когато Исус беше на дванадесет години – Лк. 2:41-51; и понеже Св. Писание не говори за него, и Христос препоръча майка си на грижата на един от апостолите, общо се счита, че е умрял, преди Христос да започне своето обществено служение. Той е бил известен между евреите – Мк. 6:3; Йн. 6:12.

III. Някой си Ариматеец, който по времето на Христовото разпятие, живеел в Ерусалим. Йосиф вярвал в Месия, и “очаквал Божието царство”. Той бил член на Юдейския съвет, и безрезултатно се противил на осъдителното му дело върху Исус – Лк. 23:51. След като Христос умрял на кръста, той смело отишъл при Пилат, и измолил Неговото тяло. Това било привечер, и еврейската Събота наближавала. Затова той, с помощта на Никодим, обвил тялото с аромати в плащеница, и го положил в своя си гроб – Мк. 15:43-46; Йн. 19:38.

IV. Ученик на Христос, който се наричал Варсава и Юст. Виж Варсава.

V. Виж Варнава.