Изход (излизане)

Името на втората от Мойсеевите книги в Библията. Тази книга е наречена така, защото повествува излизането на евреите от Египет. Тя включва един период от сто четиридесет и пет години, като започва от смъртта на Йосиф, и завършва с издигането на скинията в пустинята, (от 1635 г. до 1490 г. преди Р.Х.). Темите, с които книгата Изход се занимава, са следните: 1) Угнетението на евреите от една нова династия, която усвоила царската власт в Египет, след смъртта на Йосиф, “Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа” – 1:8. Тези думи в Изход, може да се отнасят за Хиксите, за които историята разказва, че станали владетели на Египет, и че го държели под властта си за много години. Историята ги нарича и с друго име, пастирски царе, и споменава, че те дошли от изток. 2) Младостта, възпитанието, родолюбието, и бягството на Мойсей – 26гл. 3) Посланието възложено на Мойсей; упорството на Фараона, и десетте Египетски рани – 711гл. 4) Постановлението на Пасхата; бързото излизане на евреите от Египет; преминаването на Червеното море, и благодарствената песен на Мойсей, и на народа му за избавлението им, след издавянето на Фараона и пълчищата му – 1215гл. 5) Различните чудеса, които били извършени за ползата на народа, през неговите пътешествия към Синайската планина – 1618гл. 6) Обнародването на закона на Синайската планина. Този предмет също включва мерките, с които Мойсей приготвил народа си за Божия закон, и обнародването, първо на нравствения закон, после на съдебния закон, и най-накрая на обредния закон – 1940гл.

Предназначението на Изход, не е само да напомня излизането на евреите от Египет, но да представя пред очите на следващите поколения, Божията църква в бедствията й, и в победите й, и да описва грижите, които Бог е полагал за нея, и съдбите, които той е нанасял на враговете й. Тази книга ясно свидетелствува, за изпълнението на Божиите обещания, и на пророчествата дадени на Авраам, че семето му ще бъде безбройно – Бит. 15:5, 17:4-6, 46:27; Чис. 1:1-3,46; че то ще се пресели в чужда земя, където ще остане в робство четиристотин години, и от където най-после ще излезе с голям имот – Бит. 15:13-16; Из. 12:40,41. Пътешествието на евреите в пустинята, добре пояснява състоянието на Христовата църква, в пътуването й по този свят, докато пристигне до пределът на Обетованата земя в небесния живот. Виж за това 1Кор. 10гл., и Посланието към евреите. В Изход ние намираме много образи на Исуса Христа; такива са Мойсей – Вт. 18:15; Аарон – Евр. 4:14-16; Пасхалният агнец – Из. 12:46; Йн. 19:36; 1Кор. 5:7,8; манната – Из. 16:15; 1Кор. 10:3; канарата в Хорив – Из. 17:6; 1Кор. 10:4; скинията – Из. 40гл.

Освобождението на евреите от Египет, и скитанията им в пустинята, образуват една от великите епохи в историята им. Те постоянно са били водени от Йеова, и събитията на онази епоха са почти всичките чудеса. От времето, когато евреите излезли от Рамесийската земя, докато дошли до пределите на Обетованата земя, изминали четиридесет години, и в този период един цял род люде се променил, и Мойсеевият закон се потвърдил с гръмотевиците и светкавиците на Синай. Никоя друга история, не открива на света, толкова явно намесата на Бога, в делата на народите общо и на хората частно, колкото историята в Изход.

Четиристотин и тридесет години, за които се споменава в Изход 12:40, започват според приетото летоброене, от времето когато обещанието беше дадено на Авраам – Бит. 15:13. От пристигането на Яков в Египет, до изхода на потомците му, изминали около двеста и тридесет години. Седемдесетте и пет души, които се преселили в Египет във времето на Йосиф, достигнали до 600,000, освен жените и децата. Те извели от Египет многоброен добитък, и отнесли една голяма част Египетски користи. Очевидно е, че Еврейския народ се е избавил от властта на Египетските мъчители, само чрез крепката ръка на Йеова, който преобърнал Нил, мухите, жабите, и пр., на погубителни рани, които поразили египтяните.

Последната и решителна рана, която поразила всичките първородни в Египетската земя, принудила Египетските началници да пуснат незабавно Еврейския народ. Евреите тръгнали в петнадесетия ден на първия си месец, на другия ден след Пасхата, т.е около началото на април. Те вървели югоизточно до Етам, и там, вместо да вървят право към Синай, те се обърнали на юг – Из. 14:2, на западната страна на Червено море, и като следвали да вървят три дни, стигнали до морето. Там, с един силен източен вятър, Бог чудесно раздвоил водите на морето, така че Израилтяните преминали през него като по сухо; а Египтяните, които се опитали да ги последват, се издавили зад тях, защото водите се върнали. Чудото, което е било извършено в онзи случай, е било удивително, и то е открило крепката мишца на Всемогъщия повече, от която и да е от десетте Египетски рани. Според думите на Библията, “направи Господ да се оттегли морето”, “от силен источен вятър”, “и водата се раздвои”. “И влязоха Израилевите синове сред морето по сухо, и водата застана от дясната и от лявата им страна”, Египтяните обаче “потънаха като олово в силната вода”, Някои географи мислят, че това чудо се е извършило при планината Атака, десет или дванадесет мили на юг от Суез, където морето е около дванадесет мили широко. Против това мнение има някои възражения, въпреки, че не може да се докаже, че то е неточно.

Като благодарили на Бога за чудесното си избавление, Израилтяните се упътили по източния бряг на Червено море, и за два месеца и половина преминали през пустинята до Синайската планина, където преседели около единадесет месеца. Оттам те вдигнали стана си през пролетта на май, и се упътили или северно през пустинята Фаран, или по край източния ръкав на Червено море, и най-накрая стигнали до югоизточния предел на Ханаанската земя. От Кадис-варни, били изпратени съгледвачи да видят, и да разгледат Обетованата земя; като свършили походът си, те се върнали и разгласили между народа неприятни известия. Уплашен народа зароптал, и Бог им заповядал да се върнат в пустинята, за да се скитат до тогава, до като се изтреби роптаещото поколение – Чис. 14:25. Те се завърнали, и се скитали от място на място в голямата пустиня Фаран, която се намира на юг от Палестина, и в песъчливата долина Ел-гор, и особено в Ел-араба, която се простира от Мъртво море до залива Акаба, източният ръкав на Червено море. Виж Йордан. Къде и как са изминали тези дълги години, през кои пътища се е преминавала пустинята, как се е доставяло храна освен манна, всичко това не се знае. Мойсей казва, че евреите разполагали стан, и тръгвали да отидат на друго място по Божие повеление. Те били водени от един огнен и облачен стълб, и станът оставал разположен до тогава, до когато стълбът е стоял възвисен над скинията – Чис. 9:22. Мойсей дава и един лист на седемнадесет станции, повечето неизвестни, където евреите си почивали или престоявали докато стигнали до Есион-гавер – Чис. 33:19-35. Той споменава също, че те се върнали в Кадис – 36,37ст., в първия месец – Чис. 20:1, след като били изминали вече около тридесет и осем години. Вторият път, когато разположили стан в Кадис, Мойсей изпратил до Едомския цар, да иска разрешение да преминат през Едомските владения, т.е. през планината Сиир. Молбата му била отхвърлена, и Израилтяните, като се чувствали слаби да проникнат в Палестина от юг, се принудили да обиколят южната част на Едом – Чис. 21:4. Скоро те дошли при планината Ор, където Аарон умрял и бил погребан – Чис. 20:20-28. Като продължили пътя си, по край долината Ел-араба, те стигнали до Есион-гавер, при върхът на източния залив на Червено море, и като преминали през източните планини, се върнали по източната пустиня и поели по пътя, през който сега минава Сирийския керван на Мохамеданските поклонници за Мека. Най-накрая евреите стигнали до потока Зеред, най-южния предел на Моавовата земя, четиридесет години след като излезли от Египет.

Таблица която излага местата, където Израилтяните разполагали стан през скитанията си:

I. ОТ ЕГИПЕТ ДО СИНАЙ

ИЗХОД XIIXIX. ЧИСЛА XXXIII.
От Рамесий – Из. 12:37 От Рамесий – 3ст.
1. Сокхот – 12:37 Сокхот – 5 ст.
2. Етам – 13:20 Етам – 6 ст.
3. Пиаирот – 14:20 Пиаирот – 7 ст.
4. Преход през Червено море – 14:22; Преход през Червено море, и
и тридневно пътуване тридневно пътуване
през пустинята Сур – 15:22 през пустинята Етам-8ст.
5. Мера – 15:23 Мера – 8 ст.
6. Елим – 15:27 Елим – 9 ст.
7. При Червено море – 10 ст.
8. Пустинята Син – 16:1 Пустинята Син – 11 ст.
9. Дофка – 12 ст.
10. Елус – 13 ст.
11. Рафидим – 17:1 Рафидим – 14 ст.
12. Синайската пустиня – 19:1 Синайската пустиня – 15 ст.

II. ОТ СИНАЙ ДО КАДИС

ЧИСЛА XXX. ЧИСЛА XXXIII.
От Синайската пустиня – 10:12 От Синайската пустиня – 16 ст.
13. Тавера – 11:3; Вт. 9:22
14. Киврот -атаава – 11:34 Киврот-атаава – 16 ст.
15. Асирот – 11:35 Асирот – 17 ст.
16. Кадис, в пустинята Фаран –
12:16, 13:26; Вт. 1:2,19. От тук
Израилтяните се връщат и оби –
калят тридесет и осем години –
Чис. 14:25-36.
17. Ритма – 18 ст.
18. Римон – Фарес – 19 ст.
19. Ливна – 20 ст.
20. Риса – 21 ст.
21. Кеелата – 22 ст.
22. Хълма Сафер – 23 ст.
23. Харада – 24 ст.
24. Макилот – 25 ст.
25. Тахат – 26 ст.
26. Тара – 27 ст.
27. Митка – 28 ст.
28. Асемона – 29 ст
29. Масирот – 30 ст.
30. Венеякан – 31 ст.
31. Хоргадгад – 32 ст.
32. Йотвата – 33 ст.
33. Еврона – 34 ст.
34. Есион – гавер – 35 ст
35. Връщание на Израилевите Кадис – 36 ст.
синове в Кадис – 20:1.

III. ОТ КАДИС ДО ЙОРДАН

ЧИСЛА XX, XXI. ВТ. I, II, X. ЧИСЛА XXXIII.
От Кадис – Чис. 20:22 От Кадис – 37 ст.
36. Вирот Венеякан – Вт. 10:6
37. Планината Ор – Чис. 20:22 или Мосера – Планината Ор – 37ст.
Вт. 10:6, където умира Аарон.
38. Гадгад – Вт. 10:7
39. Йотавата – Вт. 10:7
40. Пътят към Червено море –
Чис. 21:4; през Елат и Есион – гавер –
Вт. 2:8.
41. Салмона – 41 ст.
42. Финон – 42 ст.
43. Овот – Чис. 21:10 Овот – 43 ст.
44. Е-Аварим – Чис. 21:11 Е-Аварим, или Иим-44,45ст.
45. Потокът Заред – Чис. 21:13;
Вт. 2:13,14.
46. Потокът Арнон – Чис. 21:13;
Вт. 2:24.
47. Девон-гад-45 ст; днес Диван.
48. Алмон-дивлатаим – 46 ст.
49. Кладенецът Вир в пустинята –
Чис. 21:16,18.
50. Матана – Чис 21:18
51. Наалиил – Чис. 21:19
52. Вамот – Чис. 21:19
53. Фасга; сложена вместо планината Планини Аварим, срещу Нево
Аварим, от която тя е част. – 47 ст.
54. По пътя към Васан до Моавовите Моавови полета при Йордан,
полета при Йордан срещу Ерихон – срещу Ерихон – 48 ст.
Чис. 21:33, 22:1.