Изкушение

Сатана е великият изкусител на човеците, който гледа да разстрои съвършено душите им – 1Лет. 21:1; Йов 1,2гл.; Мт. 4:1; 1Сол. 3:5. Човеците се увличат в грях и от злите си наклонности, и от други човеци – Як. 1:14,15. Като свят и желаещ, и човеците да бъдат святи, Бог не ги изкушава – Як. 1:13; но ако ги изкушава, то е за да докаже и утвърди добродетелите им – Бит. 22:1; Як. 1:2,3. Исус Христос е готов да помогне на людете си, когато паднат в изкушение – 2Пет. 2:19; 1Кор. 10:13; Евр. 2:18, 4:15. Но те трябва да се пазят, да не паднат в изкушение – Лк. 11:4.

Човеците изкушават Бога, когато високомерно изпитват провидението му, или благодатта му, или показват недоверие към Него – Из. 17:2,7; Ис. 7:12; Мт. 4:7; Д.А. 5:9, 15:10. Горчивите скърби често се наричат изкушения или изпитни, защото човек, сполетян от тях, много пъти съгрешава – Мт. 6:13; Лк. 8:13, 22:28; Як. 1:12; 1Пет. 1:6,7.

Христос се настъпи от изкусителя, който изкара на яве голотата и слепотата си – Мт. 4гл. Изкушенията трябва да се гледат като действителни деяния, не видения. Изкусителят беше поразен веднъж за винаги, и остави Христос – Лк. 4:13, 22:53; Йн. 14:30. Спасителят възтържествува, и раят се възвърна.