Ливан (бял)

Дълга верига планини на север от Палестина, така наричан от белезникавите варови камъни, които ги съставляват, и може би, от снежната им белота през зимата. Ливан се състои от две главни бърда, които се простират, почти успоредно едно с друго, и със Средиземно-морските крайбрежия, с посока от североизток към югозапад. Виж картинката на Сидон. Западното бърдо гърците наричаха Ливан, а източното Срещо-Ливан. Помежду им има една дълга долина, наречена Долинна Сирия, или “долът на Ливан” – И.Н. 11:17, и която сега се нарича Бука. Тя се разширява на север, но е много тясна на юг, където извира река Литани, старата Леонтес, която тече западно към морето, на север от Тир. Западното бърдо, е по-високо от източното, и някои от върховете му са около 10,000 крака високи. Един връх, обаче, в източното бърдо, именно планината Ермон, която сега се именува Джебел-еш-Шейх, е още по-висок, и на него винаги има лед. Виж Ермон. Един Арабски поет, говори за най-високия връх на Ливан така: “Санин носи зимата на главата си, пролетта на рамената си, есента в пазухата си, а лятото лежи заспало пред нозете му”.

Еврейските писатели, често споменават величието на Ливанските върхове – Ис. 10:34, 35:2, височината, на които е една здрава преграда на север – Ис. 37:24. Те често говорят за плодът на Ливан, който се люлее от ветровете – Пс. 72:16; за величествените му кедри и други дървета – Ис. 60:13; Ер. 22:23; за безбройните му стада, които всички, обаче, не бяха достатъчно всеизгаряне за един грях – Ис. 40:16; за превъзходното му вино – Ос. 14:7; за ледено-студените му води – Ер. 18:14, и за благоуханието му – Ос. 14:5. На Мойсей много му се искаше да влезе в Святата Земя, и “да види онази добра планинска страна, и Ливан” – Вт. 3:24,25; и Соломон говори за възлюбения, олицетворяващия Христос, “изгледът му е като Ливан” – П.П. 5:15. За “Ливанската кула, която гледа към Дамаск” – П.П. 7:4, ни припомнят днешните изследователи, с описанията си на развалините на старите храмове, построени от грамадни камъни. Развалините на много подобни храмове, са открити на различни места в Ливан, някои на твърде високи върхове, където трудът за изкачването на камъните, трябва да е бил извънредно голям.

Западните поли на Ливан, които се издигат нагоре от приморските поляни чрез един вид издигнати равнища, са покрити с лозя, маслинени дървета, черници, и смоковници; и са заети, както и долините между гористите върхове от без брой села. Срещо-Ливан, е по-малко населен и обработен.