Еврейските месеци са били лунни месеци, сиреч, от едно новолуние до друго новолуние, т.е. двадесет и девет дни и половина; така че, един месец се е състоял от двадесет и девет дена, а следващия от тридесет. Месецът, който е наброявал тридесет дена, се е считал за пълен месец, а онзи който е наброявал двадесет и девет дена, се е наричал непълен. Новолунието, винаги е било начало на месеца, и този ден евреите наричали наволунен ден. Евреите обикновено означавали месеците само като първи, втори, и т. н., и повечето от имената, с които сега са известни, се вижда, че са приети от евреите през плена. При изхода от Египет, което се случило през април, Бог заповядал този месец – седмия на Гражданската година, да стане първия на Свещената година, и според него да се пресмятат религиозните празници; и от тогава евреите пресмятали времето и по двата начина на пресмятане.

Тъй като Еврейските месеци, са се определяли от луната, а нашите от годишното завъртане на земята около слънцето, то нашата система не съвпада с еврейската. Обаче, Еврейския месец Нисан, съответствува с част от март и част от април, а Зив – с част от април и част от май, и т.н., както в следващата таблица:

Еврейски месеци | Почти съответстващи с нашите | Месеци от свещената година | Месеци от гражданската година
Авив, или Нисан  |              Март и април                      |                             1ия                      |                                   7ия

Из. 12:2,18, 13:4;   |

Ест. 3:7                    |
Зив, или Ияр         |                Април и май                         |                          2ия                      |                                  8ия
3Цар. 6:1                 |
Сиван – Ест. 8:9    |                  Май и юни                           |                          3ия                      |                                   9ия
Тамуз – Ез. 8:14     |                Юни и юли                           |                         4ия                       |                                 10ия
Ав                                               Юли и август                        |                          5ия                       |                                  11ия
Елул – Неем. 6:15                  Август и септември             |                          6ия                       |                                  12ия
Етаним или Тишри             Септември и октомври       |                         7ия                        |                                  1ия
3Цар. 8:2 
Вул или Мархесван|           Октомври и ноември           |                          8ия                       |                                  2ия
3Цар. 6:38 
Хаслев – Зах. 7:1     |             Ноември и декември           |                         9ия                        |                                  3ия
Тевет – Ест. 2:16     |            Декември и януари               |                        10ия                        |                                 4ия
Сават – Зах. 1:7       |             Януари и февруари              |                         11ия                       |                                  5ия
Адар – Ест. 3:7        |             февруари и март                   |                         12ия                       |                                 6ия

Тъй като дванадесет лунни месеци, правят само триста петдесет и четири дни и осем часа, то Еврейската година е била по-къса от Римската с почти единадесет дена. За уравнение с равноденствените точки, от които тази разлика, между слънчевата и лунната година, щеше да дели новолунието на първия месец, евреите веднъж на около три години (или по-точно, в по-късни времена, по седем пъти на всеки деветнадесет години), прибавяли и тринадесети месец, който те наричали Веадар – втори Адар. По този начин тяхната лунна година, е била почти равна със слънчевата. Виж Година.