Старите евреи, са имали голям вкус за музиката, и с нея си служили в религиозните си служби, в общонародни и частни тържества, на сватби и угощения, и даже когато оплаквали мъртъвците. В Св. Писание имаме радостни, благодарствени, похвални и оплаквателни песни; както и плачевни песни, каквито са песента на Давид след смъртта на Саул, Йонатан, и на Авенир; и плачът на Еремия за разрушението на Ерусалим. В Св. Писание, имаме също и победни и приветствени песни, каквито са Мойсеевата песен, след прехода на Червено море, песента на Девора и Варак, и други. Евреите ходели в Ерусалим по три пъти в годината, и навсякъде, където минавали ги изпращали с радостни песни – Пс. 84, 122; Ис. 30:29. Псалмите изобилстват с разнообразни боговдъхновени музикални песни, и са едно вечно съкровище за благочестивите.
Музиката, е може би най-старото от изящните изкуства. Ювал, който живял преди потопа, е бил “отец” на всички, които свирят с китара и със свирка – Бит. 4:21, 31:26,27. Лаван се оплаква, че зет му Яков си отишъл, без да му даде време да изпрати челядта му “с веселие и с песни, с тъпани и китари”. Мойсей и Израилевите мъже, запели песен след като преминали през Червено море, а сестра му Мариам, пяла песента, тупала тъпан, и водила едно хоро от жени – Из. 15:20,21. Той заръчал да направят сребърни тръби, и да тръбят на тържествените жертвоприношения, и на религиозните увеселения. Давид, който бил много изкусен в музиката, утешавал смутеният дух на Саул, като свирил на китара – 1Цар. 16:16,23; и когато той сам седнал на престола, като гледал, че левитите нямали предишното си занимание (тъй като скинията била установена вече постоянно в Ерусалим), определил голямо число от тях, да пеят и да свирят в храма – 1Лет. 25гл. Давид занесъл ковчега в Ерусалим, с тържество и с радостна музика – 1Лет. 13:8, 15:16-28, и с музика Соломон бил прогласен за цар – 3Цар. 1:39,40. Старо-Заветните пророци, също си помагали с музика в служението си – 1Цар. 10:5; 4Цар. 3:15.
Асаф, Еман и Едутун, са били началници на музиката на скинията при Давид, и на храма при Соломон. Асаф, е имал четирима синове, Едутун шест, а Еман четиринадесет. Тези двадесет и четири Левити, синове на тримата велики началници на Храмовата музика, са началствували над двадесет и четири музикални дружини, които са свирили в храма по ред. На велики тържества, те се събирали заедно, и се нареждали около олтара за всеизгаряне. Тъй като единственото им занимание, се е ограничавало в изучаването и практикуването на музиката, може да се предположи, че те добре са я владеели, било гласната или инструменталната – 2Лет. 29:25.
И царете са си имали музика. Асаф, е бил главен началник на Давидовата музика. В храма и в религиозните обреди, е имало и жени музикантки; те въобще са били Левитски дъщери. Така Ездра, изброява между онези, които той върнал от плена, двеста певци и певици – 2Цар. 19:35; Езд. 2:65; Неем. 7:67.
Колкото за естеството на Еврейската музика, ние можем да си служим само с предположения. Тя може да е била едно еднозвучие от няколко гласа, от които всички са пели и свирили заедно, всеки според изкуството си и според силата си, без музикално съгласие, каквото отличава днешната музика. Ако съдим за Еврейската музика, по величието и възвишените мисли на тези Еврейски песни, които намираме в Св. Писание, трябва да я признаем за изящна. Предполага се, че музикантите на храма, понякога са я разделяли на две или повече дружини, които пели винаги по една част от Псалома, а всички заедно други части. Виж Пс. 24, 136, 148, 150.
Едно голямо число музикални инструменти, са поменати в Св. Писание, но не е било възможно до сега, да се удостовери техните имена на кои от днешните музикални инструменти съответствуват. Чрез едно сравнение, обаче, на музикалните инструменти, които вероятно евреите са имали общо с гърците, римляните и египтяните, се придобива някаква представа. Така музикалните инструменти, са били от три вида:
I. Струнни музикални инструменти:
1. (Евр. кинор), Китара – Бит. 4:21.
2. (Евр. невел), Псалтир – 1Цар. 10:5.
3. (Халд. псантер), Псалтир – Дан. 3:7.
4. (Евр. асор), “Десетострунен инструмент” – Пс. 92:3.
5. Гитит. Среща се в заглавията на Пс. 8, 81, 84 и др. От името, някои заключават, че Давид донесъл този инструмент от Гет.
6. “Струни” – Пс. 150:4. Вероятно различни струнни инструменти.
7. (Халд. сабока), Самвика – Дан. 3:5,7,10,15. Един вид китара.
8. Махалат. Среща се в заглавията на Пс. 53 и 88. Предполага се, че този инструмент, е бил един вид китара.
II. Духови музикални инструменти:
9. (Евр. керен), Рог – И.Н. 6:5.
10. (Евр. шофар), Тръба, (права или крива) – Чис. 10:10.
11. (Евр. хацоцьра), права тръба – Пс. 98:6.
12. (Евр. йовел или керен йовел), Възклицателна тръба – И.Н. 6:4.
13. (Евр. халил), свирка – 1Цар. 10:5.
14. (Халд. машрокита), свирка, (вероятно, двойна) – Дан. 3:5.
15. (Евр. угав), свирка, (вероятно, многократна) – Бит. 4:21.
16. (Халд. сумпоня), гайда – Дан. 3:5.
III. Музикални инструменти, издаващи звук с дрънкане или удряне:
17. (Евр. тоф), Тъпан – Бит. 31:27.
18. (Евр. фаамоним), Звънци – Из. 28:33.
19. (Евр. целцьлим), Кимвали – Пс.150:5. Наръчни или напръстни дрънкалки.
20. (Евр. шалишим), Кимвали – 1Цар. 18:6. Понеже шалаш значи трикратен, може би този инструмент, е имал триъгълен вид, както на изображението под № 20.
21. (Евр. мьнааним), Цитри – 2Цар. 6:5.