В старо време, наказанията са били различни за различните народи и в различните времена. Смъртното наказание, се установило съвършено още в първобитното състояние на човека; Каин се освободи от него чрез посредничеството на Бога – Бит. 4:14,15. То бе отново узаконено след потопа – Бит. 9:5,6, и в пустинята – Чис. 35:9-34, и още от рано е било познато почти навсякъде.

Смъртното наказание при евреите, обикновено се състояло в убиване с камъни – Вт. 13:9,10, 17:5; И.Н. 17:25; Йн. 8:7, но по-късно, когато евреите дошли в съприкосновение с други народи, те се запознаха с обезглавяване – 4Цар. 10:6-8; Мт. 14:8-12; хвърляне от върховете на скали – 2Лет. 25:12; Лк. 4:29; бесене – И.Н. 8:29; Ест. 7:10; горене – Дан. 3гл.; сечене на късове – Дан. 2:5, 3:29; Евр. 11:27; биене – Евр. 11:36; хвърляне на зверове – Дан. 6гл.; 1Кор. 15:32; давене – Мат. 18:6; и разпъване – Йн. 19:18.

По-слаби наказания били: удряне с бич – Лев. 19:20; 2Кор. 11:24; отвръщане по вид за нанесена обида – Из. 21:23-25; Вт. 19:19; затваряне – 2Лет. 16:10; Мт. 4:12; стягане в клада – Д.А. 16:24; заточение – Отк. 1:9; мъчително изтезание – 2Лет. 18:26; Ис. 50:6; Мт. 18:30; Евр. 11:37.